Новият план за пандемията – не по врат, а по клъстер
Правителството ръководи едвам от месец, така че първо ще отбележим похвалните неща в държанието на институциите към почналата пета коронавирус вълна. Кабинетът образува пандемичен комитет – това покачва легитимността на взиманите решения. Добре е и че се регистрират особеностите на новия вариант – бързо разпространяване, по-редки и къси хоспитализации. Премиерът Петков избира да наподобява диалогичен и отваря отново разговорите с съперниците на ограниченията и имунизацията. Какъв краен резултат цели, не е ясно. Пандемията не стартира с първия ден на кабинета на Петков, а преди 3 години. Наивно е да чака, че антиваксърите ще паднат на тепиха, изтощени от пренията.
Но за за справяне с пандемията мъчно могат да се посочат позитивни неща. Кабинетът побърза да одобри своя версия на проект, само че документът е цялостен с неясноти и на моменти е обидно нищожен откъм информация и данни. Явно е, че създателите му са бързали. По-лошото е, че няма никаква гаранция, че хартиеният безпорядък няма да се претвори и на практика. Какво предлага като метод новото държавно управление и за какво то не е безапелационно?
Нови знаци за налагане на ограничения или липса на такива?
Премиерът разгласи, че след разбор учените са решили, че знакът за налагане на ограничения при Омикрон разновидността не би трябвало да е равнището на заболеваемост, защото вирусът се популяризира бързо, само че се кара по-леко. Според този разбор най-подходящо е да се употребява индикаторът претовареност на интензивните кревати.
Планът е посветил на новия знак тъкмо две фрази. “Водещият знак за прекосяване от един към различен стадий на противоепидемични ограничения е натовареността на системата на опазване на здравето, измерена посредством броя на наличните интензивни кревати, като прекосяването е надлежно при равнища 50, >60, >70 и >80%. Стремежът е, че посредством междуведомствена съгласуваност ще дадем на обществото предвидимост в използването на ограниченията “, написа там.
Документът не показва безусловно никаква информация – даже обща, за броя на интензивните кревати и разпределението им по области и съответни лечебни заведения, каквито данни в огромна цялост имаше в проекта на Кацаров, в този момент анулиран. А от думите на новия здравен министър Асена Сербезова даже се разбра, че този сякаш прецизен индикатор е еластичен. Сербезова изясни, че интензивните кревати за коронавирус са 916, а с в допълнение превръщане могат да доближат 1268. Не е ясно по какъв метод ще въздейства заетостта на останалите кревати за коронавирус и какво оказва помощ съществуването на незаети интензивни кревати, в случай че останалите са изчерпани.
Невъзможен предел за налагане на ограничения
Ако броят интензивни кревати е 1268, въпросът за прага от 80% за прекосяване към най-ограничителния 4-ти стадий на ограниченията става доста забавен. Това значи най-ограничителните ограничения да се разгласят при надхвърляне на претовареност от 1014 интензивни кревати. В сериозен коментар на новите индикатори някогашният здравен министър Илко Семерджиев акцентира, че такива равнища на претовареност на интензивните кревати не е имало в никакъв случай. „ Максималната претовареност при кабинета Борисов е 880 интензивни кревати, 813 при служебното държавно управление. Висок е и прагът от 70% за прекосяване към 3-ти стадий на мерките – 887 заети интензивни кревати. Това значи да не се ползват никакви ограничения и в никакъв случай да не се мине към най-ограничителен режим, което обаче не икономисва смъртността “, разяснява Семерджиев.
В добавка към това в проекта и в обясненията на министър председател и министър се загатват безадресно и други индикатори, които щели да се регистрират за налагането на ограничения. За това приказва и формулировката „ водещ знак “, употребена по адрес на интензивните кревати. Ясно е какви вероятно биха могли да бъдат останалите знаци, само че непосочването им е обидно за аудиторията и комфортно за властта. Правителството вярно изяснява, че в предходните проекти праговете по този начин или другояче не са били спазвани, но това не е опрощение да наложи цялостно осведомително затъмнение за тях.
Самите ограничения са доста облекчени, като на първи и втори стадий на риск такива в действителност съвсем няма. Мерките за ограничение на разнообразни домашни събирания напълно са отпаднали. Чак на трети стадий се плануват по-сериозни ограничавания като ротация за учениците и понижаване на потенциала на обекти със значение за публичното здраве на 50%. Преди ограничението на потенциала ставаше на второ равнище на заболеваемост, при прилагане на 30% от потенциала. В новите ограничения няма съответни текстове за ограничение и на провеждането на спортни и конгресни събития.
Клъстери за ограничения или просто карта с прекомерно обща информация
Най-голям безпорядък породи изявлението на премиера Кирил Петков, че поради изкривявания в броя на интензивните кревати – едни райони разполагат с повече, други – с по-малко, и с цел да е по-гъвкава политиката, областите ще бъдат обединени в 6 клъстера. „ България е разграничена на шест клъстера от области и ограниченията, които ще засягат тези клъстери, ще бъдат функционалност на сбора на интензивните кревати в тях “, изясни Петков. „ Подходихме практично по области и там, където има области с малко интензивни кревати, да се вливат в области с повече и по този начин понижава рискът за затваряне на области с по-малко интензивни кревати “, опита се да изясни министър председателят. Отделно от това за повече изясненост на картината щяло да се показва ежедневна карта на претовареност на интензивните кревати по клъстери.
Тези изявления бяха еднопосочно разтълкувани от медиите като желание за налагане на ограничения на равнище клъстери. Това би означавало смяна на цялата организация на работа на РЗИ-та, регионални шефове, кметове и лечебни заведения и голям брой въпросителни. И тук се оказа, че проектът като по-подробен документ не дава никаква изясненост. Нещо повече - клъстерите въобще не попадат в него. При уточняващи въпроси се разбра, че ограниченията няма да се постановат на равнище клъстери, а както до момента – на национално и на районно равнище.
Не е доста ясно и какво оказва помощ на хората новата карта за претовареност на интензивните кревати по клъстери, оповестена на уеб страницата на Министерски съвет. Тя дава информация за сегашно равнище на претовареност на интензивни легла и прогноза след 5 дни. След като ограниченията няма да се взимат на ниво клъстер, информацията не е кой знае какъв брой потребна за хората от съответната община и област.
Новият ковид план е прекалено общ и що се отнася до учебните заведения
Освен това е и много замайващ - от една страна, затварянето на образователните заведения към този момент ще зависи от % заети интензивни кревати в даден регион, само че, от друга, черно на бяло написа, че ограничения по отношение на учебните заведения ще се вкарват на " общинско/областно или на национално равнище, според от степента на разпространяване на COVID-19 и равномерността на неговия териториален обсег ". Липсва изясненост кой тъкмо ще затваря учебните заведения в даден град, в случай че бъде преминат 80-процентният предел на заети кревати за интензивно лекуване. Директори и учители още не са напълно сигурни от кого би трябвало да чакат нужната заповед - от РЗИ, от Министерство на здравеопазването или от МОН? " МОН не затваря учебни заведения. Трябва да има заповед от РЗИ ", прецизират от просветното министерство.
Подходът, основан на опциите за интензивно лекуване, а не на броя на случаите, отсрочва до последно затварянето изцяло на учебните заведения. По старите правила София трябваше към този момент да бъде затворена. Когато се завишават праговете обаче, е значимо да се подхващат и стъпки за обезпечаване на колкото се може по-безопасна учебна среда. В случая с тази задача са натоварени щадящите проби за учениците, само че по какъв начин ще я изпълнят, в случай че са единствено един път в седмицата. А двукратно тестване на всеки 5 дни не се очертва поради комплицираната логистика към поръчването и доставката на тестванията.
Въпросът за предвидимостта на ограниченията е изключително значим за родителите, които би трябвало да възнамеряват кой и по какъв начин ще гледа децата им по време на отдалеченото образование. Уви, в това отношение още веднъж ще се чудим до последно. Просто защото информацията за заетите интензивни кревати се дава прекомерно систематизирано.
Похвално е, че МОН не отстъпва от щаденето на най-малките възпитаници от 1-ви до 4-ти клас, както и тези със специфични просветителни потребности, които могат да останат в клас даже и в най-критичните интервали на пандемията при избрани условия. Гъвкавост дава и наредбата, съгласно която, ако в региона има задоволително свободни болнични кревати за профилирано лекуване на децата от избрана община, в която заболеваемостта е 2 пъти по-ниска от междинната за региона, учебните заведения от тази община могат да продължат да учат присъствено или към ротационно обучение да преминат само част от класовете от 5-и до 12-и клас.
Акцентът върху диференцирания метод, т.е. всяко учебно заведение да може да изиска позволение от просветния министър за превключване към отдалечено образование за седмица при положение на висок брой болни възпитаници или учители (независимо какъв брой са заетите легла), също се прави оценка позитивно от учители и родители. Синдикатите обаче упорстват процедурата да се почисти оптимално, с цел да могат отговорите от МОН да идват допустимо най-бързо. Освен това свободата се оказва и нож с две остриета - малко са шефовете, подготвени да понесат на плещите си ненадейно дадената им автономност. На много места те се оплакват от напън от родители, нежелаещи обучение от разстояние. Затова и избират да имат съответен, заложен от МОН, % болни и отсъстващи ученици и учители, при който да могат да затворят краткотрайно порти, без угрозата да бъдат " линчувани ". " Негласното изискване от 20% отсъстващи учители за искане за прекосяване към отдалечени уроци е несъответстващо за някои дребни учебни заведения, които не могат да обезпечат естествен образователен развой даже при 5% изчезнали педагози ", споделят синдикатите.
Суетата да се пишат нови проекти
На фона на всички тези проблеми поражда въпросът имаше ли потребност да се написа нов проект за справяне с пандемията и за какво не се употребява като база свършеното дотук? Сравнението сред двата проекта – на новото държавно управление и на служебния кабинет, демонстрира, че големи пасажи са копирани от остарелия в новия проект. Това е разбираемо – организацията на работа не може да се променя след всеки нов кабинет, а на администрацията несъмнено й е омръзнало да написа едно и също, представяйки го за ново.
На този декор доста по-чисто решение щеше да е да се резервира главната конструкция на остарелия проект, изключително аналитичната част, която дава доста по-голяма визия за всички обособени детайли на политиката по ръководство на пандемията, и да се поправят единствено онези неща, които новото държавно управление смята за значими. Уви, кабинетът избра да се държи, като че ли пандемията стартира с него. Резултатът не е безапелационен. Да се надяваме, че системата е научила задоволително през миналите 2 години и ще се оправи и с недомислените неща в новия метод.
Но за за справяне с пандемията мъчно могат да се посочат позитивни неща. Кабинетът побърза да одобри своя версия на проект, само че документът е цялостен с неясноти и на моменти е обидно нищожен откъм информация и данни. Явно е, че създателите му са бързали. По-лошото е, че няма никаква гаранция, че хартиеният безпорядък няма да се претвори и на практика. Какво предлага като метод новото държавно управление и за какво то не е безапелационно?
Нови знаци за налагане на ограничения или липса на такива?
Премиерът разгласи, че след разбор учените са решили, че знакът за налагане на ограничения при Омикрон разновидността не би трябвало да е равнището на заболеваемост, защото вирусът се популяризира бързо, само че се кара по-леко. Според този разбор най-подходящо е да се употребява индикаторът претовареност на интензивните кревати.
Планът е посветил на новия знак тъкмо две фрази. “Водещият знак за прекосяване от един към различен стадий на противоепидемични ограничения е натовареността на системата на опазване на здравето, измерена посредством броя на наличните интензивни кревати, като прекосяването е надлежно при равнища 50, >60, >70 и >80%. Стремежът е, че посредством междуведомствена съгласуваност ще дадем на обществото предвидимост в използването на ограниченията “, написа там.
Документът не показва безусловно никаква информация – даже обща, за броя на интензивните кревати и разпределението им по области и съответни лечебни заведения, каквито данни в огромна цялост имаше в проекта на Кацаров, в този момент анулиран. А от думите на новия здравен министър Асена Сербезова даже се разбра, че този сякаш прецизен индикатор е еластичен. Сербезова изясни, че интензивните кревати за коронавирус са 916, а с в допълнение превръщане могат да доближат 1268. Не е ясно по какъв метод ще въздейства заетостта на останалите кревати за коронавирус и какво оказва помощ съществуването на незаети интензивни кревати, в случай че останалите са изчерпани.
Невъзможен предел за налагане на ограничения
Ако броят интензивни кревати е 1268, въпросът за прага от 80% за прекосяване към най-ограничителния 4-ти стадий на ограниченията става доста забавен. Това значи най-ограничителните ограничения да се разгласят при надхвърляне на претовареност от 1014 интензивни кревати. В сериозен коментар на новите индикатори някогашният здравен министър Илко Семерджиев акцентира, че такива равнища на претовареност на интензивните кревати не е имало в никакъв случай. „ Максималната претовареност при кабинета Борисов е 880 интензивни кревати, 813 при служебното държавно управление. Висок е и прагът от 70% за прекосяване към 3-ти стадий на мерките – 887 заети интензивни кревати. Това значи да не се ползват никакви ограничения и в никакъв случай да не се мине към най-ограничителен режим, което обаче не икономисва смъртността “, разяснява Семерджиев.
В добавка към това в проекта и в обясненията на министър председател и министър се загатват безадресно и други индикатори, които щели да се регистрират за налагането на ограничения. За това приказва и формулировката „ водещ знак “, употребена по адрес на интензивните кревати. Ясно е какви вероятно биха могли да бъдат останалите знаци, само че непосочването им е обидно за аудиторията и комфортно за властта. Правителството вярно изяснява, че в предходните проекти праговете по този начин или другояче не са били спазвани, но това не е опрощение да наложи цялостно осведомително затъмнение за тях.
Самите ограничения са доста облекчени, като на първи и втори стадий на риск такива в действителност съвсем няма. Мерките за ограничение на разнообразни домашни събирания напълно са отпаднали. Чак на трети стадий се плануват по-сериозни ограничавания като ротация за учениците и понижаване на потенциала на обекти със значение за публичното здраве на 50%. Преди ограничението на потенциала ставаше на второ равнище на заболеваемост, при прилагане на 30% от потенциала. В новите ограничения няма съответни текстове за ограничение и на провеждането на спортни и конгресни събития.
Клъстери за ограничения или просто карта с прекомерно обща информация
Най-голям безпорядък породи изявлението на премиера Кирил Петков, че поради изкривявания в броя на интензивните кревати – едни райони разполагат с повече, други – с по-малко, и с цел да е по-гъвкава политиката, областите ще бъдат обединени в 6 клъстера. „ България е разграничена на шест клъстера от области и ограниченията, които ще засягат тези клъстери, ще бъдат функционалност на сбора на интензивните кревати в тях “, изясни Петков. „ Подходихме практично по области и там, където има области с малко интензивни кревати, да се вливат в области с повече и по този начин понижава рискът за затваряне на области с по-малко интензивни кревати “, опита се да изясни министър председателят. Отделно от това за повече изясненост на картината щяло да се показва ежедневна карта на претовареност на интензивните кревати по клъстери.
Тези изявления бяха еднопосочно разтълкувани от медиите като желание за налагане на ограничения на равнище клъстери. Това би означавало смяна на цялата организация на работа на РЗИ-та, регионални шефове, кметове и лечебни заведения и голям брой въпросителни. И тук се оказа, че проектът като по-подробен документ не дава никаква изясненост. Нещо повече - клъстерите въобще не попадат в него. При уточняващи въпроси се разбра, че ограниченията няма да се постановат на равнище клъстери, а както до момента – на национално и на районно равнище.
Не е доста ясно и какво оказва помощ на хората новата карта за претовареност на интензивните кревати по клъстери, оповестена на уеб страницата на Министерски съвет. Тя дава информация за сегашно равнище на претовареност на интензивни легла и прогноза след 5 дни. След като ограниченията няма да се взимат на ниво клъстер, информацията не е кой знае какъв брой потребна за хората от съответната община и област.
Новият ковид план е прекалено общ и що се отнася до учебните заведения
Освен това е и много замайващ - от една страна, затварянето на образователните заведения към този момент ще зависи от % заети интензивни кревати в даден регион, само че, от друга, черно на бяло написа, че ограничения по отношение на учебните заведения ще се вкарват на " общинско/областно или на национално равнище, според от степента на разпространяване на COVID-19 и равномерността на неговия териториален обсег ". Липсва изясненост кой тъкмо ще затваря учебните заведения в даден град, в случай че бъде преминат 80-процентният предел на заети кревати за интензивно лекуване. Директори и учители още не са напълно сигурни от кого би трябвало да чакат нужната заповед - от РЗИ, от Министерство на здравеопазването или от МОН? " МОН не затваря учебни заведения. Трябва да има заповед от РЗИ ", прецизират от просветното министерство.
Подходът, основан на опциите за интензивно лекуване, а не на броя на случаите, отсрочва до последно затварянето изцяло на учебните заведения. По старите правила София трябваше към този момент да бъде затворена. Когато се завишават праговете обаче, е значимо да се подхващат и стъпки за обезпечаване на колкото се може по-безопасна учебна среда. В случая с тази задача са натоварени щадящите проби за учениците, само че по какъв начин ще я изпълнят, в случай че са единствено един път в седмицата. А двукратно тестване на всеки 5 дни не се очертва поради комплицираната логистика към поръчването и доставката на тестванията.
Въпросът за предвидимостта на ограниченията е изключително значим за родителите, които би трябвало да възнамеряват кой и по какъв начин ще гледа децата им по време на отдалеченото образование. Уви, в това отношение още веднъж ще се чудим до последно. Просто защото информацията за заетите интензивни кревати се дава прекомерно систематизирано.
Похвално е, че МОН не отстъпва от щаденето на най-малките възпитаници от 1-ви до 4-ти клас, както и тези със специфични просветителни потребности, които могат да останат в клас даже и в най-критичните интервали на пандемията при избрани условия. Гъвкавост дава и наредбата, съгласно която, ако в региона има задоволително свободни болнични кревати за профилирано лекуване на децата от избрана община, в която заболеваемостта е 2 пъти по-ниска от междинната за региона, учебните заведения от тази община могат да продължат да учат присъствено или към ротационно обучение да преминат само част от класовете от 5-и до 12-и клас.
Акцентът върху диференцирания метод, т.е. всяко учебно заведение да може да изиска позволение от просветния министър за превключване към отдалечено образование за седмица при положение на висок брой болни възпитаници или учители (независимо какъв брой са заетите легла), също се прави оценка позитивно от учители и родители. Синдикатите обаче упорстват процедурата да се почисти оптимално, с цел да могат отговорите от МОН да идват допустимо най-бързо. Освен това свободата се оказва и нож с две остриета - малко са шефовете, подготвени да понесат на плещите си ненадейно дадената им автономност. На много места те се оплакват от напън от родители, нежелаещи обучение от разстояние. Затова и избират да имат съответен, заложен от МОН, % болни и отсъстващи ученици и учители, при който да могат да затворят краткотрайно порти, без угрозата да бъдат " линчувани ". " Негласното изискване от 20% отсъстващи учители за искане за прекосяване към отдалечени уроци е несъответстващо за някои дребни учебни заведения, които не могат да обезпечат естествен образователен развой даже при 5% изчезнали педагози ", споделят синдикатите.
Суетата да се пишат нови проекти
На фона на всички тези проблеми поражда въпросът имаше ли потребност да се написа нов проект за справяне с пандемията и за какво не се употребява като база свършеното дотук? Сравнението сред двата проекта – на новото държавно управление и на служебния кабинет, демонстрира, че големи пасажи са копирани от остарелия в новия проект. Това е разбираемо – организацията на работа не може да се променя след всеки нов кабинет, а на администрацията несъмнено й е омръзнало да написа едно и също, представяйки го за ново.
На този декор доста по-чисто решение щеше да е да се резервира главната конструкция на остарелия проект, изключително аналитичната част, която дава доста по-голяма визия за всички обособени детайли на политиката по ръководство на пандемията, и да се поправят единствено онези неща, които новото държавно управление смята за значими. Уви, кабинетът избра да се държи, като че ли пандемията стартира с него. Резултатът не е безапелационен. Да се надяваме, че системата е научила задоволително през миналите 2 години и ще се оправи и с недомислените неща в новия метод.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ